Не ме упреквай гневно, че не съм
човекът, в който някога се влюби.
Брезата се изправя подир гръм,
но дълго помни мълниите груби.
Да бе във друг се влюбила, поне
от тебе, ща не ща, да се откажа.
Но не и не - припламват рамене,
на чийто огън бях с години стража.
И току-виж посегна ли с ръка,
те се отдръпват, мълчаливо стинат,
досущ като отровена река,
завлякла болки, горести и тиня. ...