29 abr 2012, 0:55

Целувките са по-добра съдба от мъдростта 

  Poesía » De amor
1306 2 17
Не ме упреквай гневно, че не съм
човекът, в който някога се влюби.
Брезата се изправя подир гръм,
но дълго помни мълниите груби.
Да бе във друг се влюбила, поне
от тебе, ща не ща, да се откажа.
Но не и не - припламват рамене,
на чийто огън бях с години стража.
И току-виж посегна ли с ръка,
те се отдръпват, мълчаливо стинат,
досущ като отровена река,
завлякла болки, горести и тиня. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??