25 сент. 2017 г., 10:20

Цепеница 

  Поэзия » Другая
794 2 21

Все по твоя воля – виж ме -

нямам клони, нито пък гнездо.

Коренът ми бе огромен,

но кога бе то…

 

Разделих се и с гората,

с част от своето стебло.

Паднах - труп върху земята.

Струваше ли си? Защо?!

 

И сега съм в тази стая,

сякаш съм в затвор.

Гледам как си пиеш чая

и наум как водиш спор

 

със студа, с тъгата, с мрака,

даже със снега навън.

Ровиш в печката и чакаш

споменът да се превърне в сън.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??