25 sept 2017, 10:20

Цепеница 

  Poesía » Otra
793 2 21

Все по твоя воля – виж ме -

нямам клони, нито пък гнездо.

Коренът ми бе огромен,

но кога бе то…

 

Разделих се и с гората,

с част от своето стебло.

Паднах - труп върху земята.

Струваше ли си? Защо?!

 

И сега съм в тази стая,

сякаш съм в затвор.

Гледам как си пиеш чая

и наум как водиш спор

 

със студа, с тъгата, с мрака,

даже със снега навън.

Ровиш в печката и чакаш

споменът да се превърне в сън.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??