6 июл. 2019 г., 12:49

Чака ме, нейде 

  Поэзия » Другая
398 7 6
От лунен прах очите ми изгарят,
а не от слънце, парещо в деня.
Защото тъмнината в мен отваря,
душевна рана с болка и вина.
Съдбата ми е в лоното на мрака,
обгърнало ме със студенина.
Неистово, душа ме нейде чака,
изпълнена с безкрайна топлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Все права защищены

Предложения
: ??:??