Чакам последния влак
Перонът е пуст.
Като душата ми…
Мрак,
нощ,
новото утро далеч.
Очаквам
незнайното –
последния влак.
Време е веч.
Тишина наоколо.
Светът спи.
Едно след друго
затваря очи градът.
Човек сам се ражда
и сам остава
на последната гара.
За последния влак.
Без разписание.
Когато пристигне.
И крак вдигнеш,
погледнеш назад,
в купето се качваш.
В товарния влак…
Но още го няма…
А други летят.
Минават,
не спират,
кондукторът маха –
почакай!
За всеки пътник
има влак.
Без билет,
но по ред…
Спирката тясна,
не е дом.
Не си го имал.
А тук – покрив най-после.
Студено,
формално,
самотно…
Защо да очаквам
в мрака
неочакваното?
Идва влак…
Прекрачвам
и влизам…
Към неизвестното.
Но различно…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не така..
Добре ти се получава. -
Благодаря, Николай!
-
Харесах много!
Поздрави, Георги! -
Харесвам умело написани (не евтини) ужаси. СменИ, го, сенсей и пиши.
-
Благодаря, Красе, Надя!
Ами ако сменЯ машиниста...
Идея за зловещо фентъзи.
П.П. Няма как вечно да караш- понякога те карат. -
Настръхнах!
"Очаквам
незнайното –
последния влак."
Това е просто лирически. Моят сенсей не чака влакове, той ги кара. -
"- Искам да сме заедно доживотно! - До кое животно бе, жена?!" Във връзка с "Човек сам се ражда и сам остава на последната гара."
-
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Лидия, адаш!
-
Този влак никого не пропуска!
Но ти не бързай.
Поздравявам те. -
Ех-о-о-о! Героят! За къде си се разбързал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Имам билет за перона.