20.08.2020 г., 10:39 ч.

Чакам последния влак 

  Поезия » Свободен стих
611 3 12
Перонът е пуст.
Като душата ми…
Мрак,
нощ,
новото утро далеч.
Очаквам
незнайното –
последния влак.
Време е веч.
Тишина наоколо.
Светът спи.
Едно след друго ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Предложения
: ??:??