генек (Георги Коновски)
1882 13656
20.08.2020 г., 10:39 ч.

Чакам последния влак 

  Поезия » Свободен стих
565 3 12

Перонът е пуст.

Като душата ми…

Мрак,

нощ,

новото утро далеч.

Очаквам

незнайното –

последния влак.

Време е веч.

Тишина наоколо.

Светът спи.

Едно след друго

затваря очи градът.

Човек сам се ражда

и сам остава

на последната гара.

За последния влак.

Без разписание.

Когато пристигне.

И крак вдигнеш,

погледнеш назад,

в купето се качваш.

В товарния влак…

Но още го няма…

А други летят.

Минават,

не спират,

кондукторът маха –

почакай!

За всеки пътник

има влак.

Без билет,

но по ред…

Спирката тясна,

не е дом.

Не си го имал.

А тук – покрив най-после.

Студено,

формално,

самотно…

Защо да очаквам

в мрака

неочакваното?

Идва влак…

Прекрачвам

и влизам…

Към неизвестното.

Но различно…

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??