Денят преваля и се стели мракът.
Душата ми на прага ни те чака.
Привършил е работният ти ден,
при мене се завръщаш уморен.
Сърцето ми на прага те посреща
и ето те - усмихваш се отсреща.
Очите ми в очите ти се галят.
Ръцете ми умората ти свалят.
Навънка звезден мрак се стели,
душите ни отново са се слели.
© Генка Богданова Все права защищены