Де­нят пре­ва­ля и се сте­ли мра­кът.
Ду­ша­та ми на пра­га ни те ча­ка.
При­вър­шил е ра­бо­т­ни­ят ти ден,
при ме­не се за­в­ръ­щаш умо­рен.
Сър­це­то ми на пра­га те по­с­ре­ща
и ето те - ус­ми­х­ваш се от­с­ре­ща.
Очи­те ми в очи­те ти се га­лят.
Ръ­це­те ми умо­ра­та ти сва­лят.
На­вън­ка зве­з­ден мрак се сте­ли,
ду­ши­те ни от­но­во са се сле­ли.