Хайде ела, ела и вземи болнавата ми душа.

Нищо, че е закърпена от вси страни.

Какво чакаш?  Тръгни! На прага защо стоиш?

Ела любов или каквото и да си.

Ела и вземи мен и онази болна душа

Въпреки че не знам, за теб от полза ли ще е тя.

Не се плаши, безобиден съм вече.

Само съвест скромна ми оставиха.

Всичко друго мое откраднаха.

Мечти, радост и сърцето ми взеха

и в замяна сложиха някакво, което само тупти.

Не ме карай да крещя, а просто ела, че нямам време

и да чакам не обичам.

Ела, любов, искам да ме разтърсиш за последно

и след теб мога вече и името си да не помня.

Но нали ще съм те живял!