Дълго мислих,
но не можах да проумея
дали направих грешка,
и за малко да полудея.
Чаках те, любов безкрайна,
но ти така и не дойде,
по всякакъв начин се опитвах да те оправдая,
но заблуждавах се като дете.
Мечтаех аз за тебе дълго,
плаках с часове,
исках в някого да те позная,
но откривах само страхове.
Живота си напразно ли захвърлих,
като месо на глутница зверове
или такъв е трябвало да бъде -
окован от грехове.
Тялото си сляпо аз раздавах,
раздирах тишината с викове,
а в сутрините посрещаше ме самотата,
напомняйки ми колко са студени те!
© Вероника Все права защищены
с обич, Вероника. Много хубав и проникновен стих!