Дълго мислих,

но не можах да проумея

дали направих грешка,

и за малко да полудея.

Чаках те, любов безкрайна,

но ти така и не дойде,

по всякакъв начин се опитвах да те оправдая,

но заблуждавах се като дете.

Мечтаех аз за тебе дълго,

плаках с часове,

исках в някого да те позная,

но откривах само страхове.

Живота си напразно ли захвърлих,

като месо на глутница зверове

или такъв е трябвало да бъде -

окован от грехове.

Тялото си сляпо аз раздавах,

раздирах тишината с викове,

а в сутрините посрещаше ме самотата,

напомняйки ми колко са студени те!