30 авг. 2007 г., 23:40
Повярвах, че любовта е песен,
че би те взел единствено дъжда,
със теб не виждах есен,
но не бих сравнила те с звезда.
И вярвах още, че е чаша вино
животът - небрежен великан.
Не исках с друг да пия,
с теб потапях се във този океан.
И прилив бе, и отлив бе,
лунна вечер и копринена дъга,
и синьото безоблачно небе.
Но с теб очите ми излъчваха тъга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация