СветланТонев (Светлан Тонев)
197 353
5 сент. 2018 г., 15:38

Чашата 

  Поэзия » Философская, Строгие формы
5.0 / 3
583 2 4
Те бяха като всички други,
Щастие потърсили сред самотата.
Срещнаха се в полет двама луди,
устремени в хоризонта под дъгата.
Чашата препълниха от обич.
„Много хубаво не е добре!“ –
шепнеха душици злобни,
казаното няма кой да спре.
Дойде ден кристалът се пропука,
някак пооправиха вредата.
Той все вика: „Пълно пак е тука!“
Тя не спира да открива празнотата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлан Тонев Все права защищены

Предложения
  • esenna (Нина Стоянова) Изплакани разкази
    Изплакани разкази
  • stivi797 (Стефан Янев) Прощание 1978
    С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...
  • stivi797 (Стефан Янев) Как на фронте 2004
    Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Портрет
    Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »