5 sept 2018, 15:38

Чашата 

  Poesía » Filosófica, Formas graves
581 2 4
Те бяха като всички други,
Щастие потърсили сред самотата.
Срещнаха се в полет двама луди,
устремени в хоризонта под дъгата.
Чашата препълниха от обич.
„Много хубаво не е добре!“ –
шепнеха душици злобни,
казаното няма кой да спре.
Дойде ден кристалът се пропука,
някак пооправиха вредата.
Той все вика: „Пълно пак е тука!“
Тя не спира да открива празнотата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлан Тонев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??