tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
25 апр. 2010 г., 17:54

Частица от Безкрая 

  Поэзия » Философская
743 0 2

  В един миг сякаш всичко опустя,

изчезнаха словата, мисли, чувства

и нещо в мене тихо закрещя;

това е, свърши, всичко свърши...

 

 

Безкраят сякаш сгушил се бе в мен

и чакаше вратата да отпусна,

за да нахлуе като топъл, слънчев ден,

за да ме зърне, да ме спре, за да не ме изпусне.

 

 

А Вечността, като камбанен звън,

отекваше със ударите на сърцето,

пробуждаше ме ласкаво от дългия ми сън 

и капка бях, но не сама, а капка вечност от морето.

 

 

 

Безсмъртието, като верен страж,

край мен стоеше вечно, неотлъчно.

Как съм могла безкрайно да живея в страх,

без да усещам свойта вярна същност?

 

 

Това бях аз, частица от Безкрая

и вечна бях, безплътна и безсмъртна,

в един миг можех себе си да осъзная.

Това е истината - всичко друго е лъжлива Майа!

© Татяна Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Думата "майя" в буквален превод означава "илюзия", в индуизма и в източните учения се разбира като нещо нереално, ставащо, но неставащо в действителност.
  • хубаво е
Предложения
: ??:??