Частица от Безкрая

25 abr 2010, 17:54

Poesía » Filosófica

742 0 2

В един миг сякаш всичко опустя,

изчезнаха словата, мисли, чувства

и нещо в мене тихо закрещя;

това е, свърши, всичко свърши...

Безкраят сякаш сгушил се бе в мен

и чакаше вратата да отпусна,

за да нахлуе като топъл, слънчев ден,

за да ме зърне, да ме спре, за да не ме изпусне.

А Вечността, като камбанен звън,

отекваше със ударите на сърцето,

пробуждаше ме ласкаво от дългия ми сън

и капка бях, но не сама, а капка вечност от морето.

Безсмъртието, като верен страж,

край мен стоеше вечно, неотлъчно.

Как съм могла безкрайно да живея в страх,

без да усещам свойта вярна същност?

Това бях аз, частица от Безкрая

и вечна бях, безплътна и безсмъртна,

в един миг можех себе си да осъзная.

Това е истината - всичко друго е лъжлива Майа!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivelinage2 (Ивелина Симеонова)

2010-05-29T19:08:46+03:00

Думата "майя" в буквален превод означава "илюзия", в индуизма и в източните учения се разбира като нещо нереално, ставащо, но неставащо в действителност.
gula (ГЮЛА)

2010-04-25T19:02:45+03:00

хубаво е