Под черното крило на нощта…
Из мразовитата сива гора
Една жена, в жълта дреха обвита,
Пристъпва едва, от луната открита.
Дрехата ù е като пеперуда…
Трепти, лети… бушува!
Душата ù силно се лута
Из спомени (…) бавно плува.
Като удавница, из гората сива
Тя прокрадва нокти на дива –
Ледени пръсти чупят леда, прекършват живота…
Сини, пъстри очи крадат от цвета на азота! ...