Стиснала съм карамфила здраво във ръката,

не смея да вдигна поглед от калната земя,

сълза по бузата се стича бавно,

мъката по теб нараства, дядо!

И спомням си за детството щастливо,

и спомням си гласа ти аз,

и спомням си как чакаше прегръдка на вратата

от внуците, пристигнали в уречения час.

Сега те няма, не ме е срам - ще плача...

за теб, за баба, за къщата, за нас.

Със шепата загребвам, стискам здраво

и хвърлям върху тебе черна пръст...

Последно "сбогом" аз ти казвам явно,

но не е за последно да чуеш моя глас...

ще ти повтарям колко много те обичам,

колко ще ми липсваш и в сетния ми час!