Мои тъмни мисли, мои черни мисли, аз ви чакам, ето, готова съм. В мен е мрака. Луната подкова не ми носи сън, не ми носи в този тъмен кошмар от въпроси. Аз ви чакам не родени илюзии, от родените вече много боли. Не сълзи, не и кръв, пак се стича по бузите. Не изживени сте още, а сте вече били. Насред тъмен площад, в самотно безвремие търся дяволи в ад, а проблемите тихо в мене пълзят, тихо в мене се раждат. Как е тежко да си на кръстопът в карета без кочияшът. Мои тъжни мисли, мои черни коне, знам, от всякъде чувате вой и са сивите вълци зли часове и последният час пак е мой. Мои тъжни мисли, мои тъжни змии носите изгрев обесен В мен едно "Ура" крещи и настъпва жестоката есен. Мои тъмни мисли, мои черни мисли, не, не идвайте още нечакани. Нека този свят, този миг ми спести с тези устни безсилно разплакани.
харесва ми ...настроението и начина, по който си го описала, ритъма и самата рима..."Как е тежко да си на кръстопът в карета без кочияшът.","Мои тъжни мисли, мои тъжни змии
носите изгрев обесен
В мен едно "Ура" крещи
и настъпва жестоката есен."... уау!
Поздрави!
6+
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
носите изгрев обесен
В мен едно "Ура" крещи
и настъпва жестоката есен."... уау!
Поздрави!
6+