Мои тъмни мисли, мои черни мисли,
аз ви чакам, ето, готова съм.
В мен е мрака. Луната подкова
не ми носи сън, не ми носи
в този тъмен кошмар от въпроси.
Аз ви чакам не родени илюзии,
от родените вече много боли.
Не сълзи, не и кръв, пак се стича по бузите.
Не изживени сте още, а сте вече били.
Насред тъмен площад, в самотно безвремие
търся дяволи в ад, а проблемите
тихо в мене пълзят, тихо в мене се раждат.
Как е тежко да си на кръстопът в карета без кочияшът.
Мои тъжни мисли, мои черни коне,
знам, от всякъде чувате вой
и са сивите вълци зли часове
и последният час пак е мой.
Мои тъжни мисли, мои тъжни змии
носите изгрев обесен
В мен едно "Ура" крещи
и настъпва жестоката есен.
Мои тъмни мисли, мои черни мисли,
не, не идвайте още нечакани.
Нека този свят, този миг ми спести
с тези устни безсилно разплакани.