3 нояб. 2005 г., 21:25

Черни секунди 

  Поэзия
968 0 2
Черна гора, вятърът стене.
Младо момче стои на колене.
Стои то на студената земя,
силният дъжд го облива от глава до крака.
Сключило пръсти, прошка то дири.
В главата му са се забили спомени сиви.
Ех, дни сиви, дни празни,
защо ти момче се занимава с глупости разни.
Помощта идва, облечена в бяло,
с божествено тяло, тя се приближава
до момчето, погалва го по лицето,
обгръща го с ръце и му казва: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??