Черна гора, вятърът стене. Младо момче стои на колене. Стои то на студената земя, силният дъжд го облива от глава до крака. Сключило пръсти, прошка то дири. В главата му са се забили спомени сиви. Ех, дни сиви, дни празни, защо ти момче се занимава с глупости разни. Помощта идва, облечена в бяло, с божествено тяло, тя се приближава до момчето, погалва го по лицето, обгръща го с ръце и му казва: -Аз съм най-близо до твоето сърце.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.