Искам в черно да бъда облечена.
Кървави сълзи нека да роня.
Сега разбрах - на самота съм обречена,
да обичам и вярвам, аз просто не мога.
От мойто сърце е далеч любовта...
Умея само да властвам и мразя.
И искам да имам дом във пръстта,
там мойта омраза от тебе да пазя.
Не може да чувства сърцето ми ледено.
Не знае какво е любов, топлина...
От лед е изваяно даже лицето ми
и с мрак е пропита мойта душа.
Нека имам огън вместо коси,
от стъкло нека бъдат мойте крака!
Аз не чувствам - не мога. Аз нямам мечти
и с птиците нека лети мойта душа.
Искам да късам от устните плът,
да нарежа с огледало вените
и нека осъдена бъда на смърт,
да живея с дяволите - проклетите!
В късната нощ аз на демон приличам
и свещ ще запаля в твойто сърце.
Искам, но не умея да обичам...
и наранявам по пътя си сърце след сърце!
Искам да има изгрев в тунела.
Искам да кажа на омразата: СПРИ!
И на любовта пътя бих поела,
ако има слънце, което не спи...
...................
Искам в черно да бъда облечена...
Искам да плача, но не искам да гледаш...
Искам да мразя, но не теб...
Искам да обичам, но не умея...