Искам в черно да бъда облечена.
    Кървави сълзи нека да роня.
Сега разбрах - на самота съм обречена,
да обичам и вярвам, аз просто не мога.

От мойто сърце е далеч любовта...
  Умея само да властвам и мразя.
И искам да имам дом във пръстта,
там мойта омраза от тебе да пазя.

Не може да чувства сърцето ми ледено.
Не знае какво е любов, топлина...
  От лед е изваяно даже лицето ми
   и с мрак е пропита мойта душа.

     Нека имам огън вместо коси,
  от стъкло нека бъдат мойте крака!
Аз не чувствам - не мога. Аз нямам мечти
  и с птиците нека лети мойта душа.

Искам да късам от устните плът,
  да нарежа с огледало вените
и нека осъдена бъда на смърт,
да живея с дяволите - проклетите!

  В късната нощ аз на демон приличам
   и свещ ще запаля в твойто сърце.
     Искам, но не умея да обичам...
и наранявам по пътя си сърце след сърце!

Искам да има изгрев в тунела.
Искам да кажа на омразата: СПРИ!
И на любовта пътя бих поела,
ако има слънце, което не спи...

...................

  Искам в черно да бъда облечена...
Искам да плача, но не искам да гледаш...
      Искам да мразя, но не теб...
    Искам да обичам, но не умея...