20 нояб. 2012 г., 19:52

Чернокапие 

  Поэзия » Гражданская
772 0 14

Аз цял живот не спирам да те търся,

но, Господи, така се уморих!

И вярата ми се стопи - до зрънце,

гласът ми се сниши - до шепот тих;

 

препъвах се и падах на колене

и мъкнех своя поднебесен кръст...

ни грешници видях да тръгват с мене,

ни с праведни премерих своя ръст;

 

така намерих земната ти къща,

понесла цвете - нищо друго нямах!

Слугите ти - от мене се отвръщат,

търговците - изпълнили са храма;

 

наоколо - сергии, пъстър свят,

търгуват, просят, шумолят банкноти,

бедняк се кланя ниско на богат,

от беемвета слизат мафиоти

 

и расото, наместо пред Христос,

се свежда пред чедата на Мамона...

Пред тях да ходиш гладен, гол и бос,

пак злато ще те гледа от амвона!

 

Отричам се от бога на лъжци,

пред който кръвопийци свещи палят!

Да беше тук, сред толкова крадци -

и тялото ти, Господи, ще са продали!

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??