Katriona (Кети Рашева)
122 7684
20 nov 2012, 19:52

Чернокапие 

  Poesía » Civil
787 0 14

Аз цял живот не спирам да те търся,

но, Господи, така се уморих!

И вярата ми се стопи - до зрънце,

гласът ми се сниши - до шепот тих;

 

препъвах се и падах на колене

и мъкнех своя поднебесен кръст...

ни грешници видях да тръгват с мене,

ни с праведни премерих своя ръст;

 

така намерих земната ти къща,

понесла цвете - нищо друго нямах!

Слугите ти - от мене се отвръщат,

търговците - изпълнили са храма;

 

наоколо - сергии, пъстър свят,

търгуват, просят, шумолят банкноти,

бедняк се кланя ниско на богат,

от беемвета слизат мафиоти

 

и расото, наместо пред Христос,

се свежда пред чедата на Мамона...

Пред тях да ходиш гладен, гол и бос,

пак злато ще те гледа от амвона!

 

Отричам се от бога на лъжци,

пред който кръвопийци свещи палят!

Да беше тук, сред толкова крадци -

и тялото ти, Господи, ще са продали!

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??