Вплитат се в трънен венец
болка, страст и лъжи.
Животът - в червено обагрен агнец,
пред олтара на дните лежи.
Времето е безмилостен бог,
жаден за кръв и за мъст.
Изобилие – скрито във рог,
душите задрасква със кръст.
Дремят очите, блажено отнесени,
към мираж, изникнал сред зноя.
Пред олтара на дните принесена,
пада в жертва Надеждата твоя...
А може би дните са съдник безгрешен,
облечен във черно, с бездънно сърце.
Животът - често е скитник предрешен,
зад плаща си скрил острие.
Трънен венец, обагрен в червено,
въздава отплата за всяка лъжа.
Болката – дреха по мярка скроена,
е саван за безсмъртна душа.
Пред олтара на дните принесени,
падат в жертва невинни мечти.
Червените струйки хукват размесени,
а Животът възкръсва в лъжи...
Бърза кесарят – иска си своето,
рухва твоят задраскан мираж.
Срутват се всички човешки устои,
времето срича библейски пасаж.
Вплетени здраво във трънен венец
са твоите минали дни.
Любовта е вълшебният жертвен агнец,
който скитника в Теб ще спаси...
Кирил Палачоров, Бургас
© Кирил Ганчев Все права защищены
Спасението е в Любовта...
Чудесно казано!Поздрав,Кирил!