Вплитат се в трънен венец

    болка, страст и лъжи.

    Животът -  в червено обагрен агнец,

    пред олтара на дните лежи.

    Времето е безмилостен бог,

    жаден за кръв и за мъст.

    Изобилие – скрито във рог,

    душите задрасква със кръст.

    Дремят очите, блажено отнесени,

    към мираж, изникнал сред зноя.

    Пред олтара на дните принесена,

    пада в жертва Надеждата твоя...

    А може би дните са съдник безгрешен,

    облечен във черно, с бездънно сърце.

    Животът - често е скитник предрешен,

    зад плаща си скрил острие.

    Трънен венец, обагрен в червено,

    въздава отплата за всяка лъжа.

    Болката – дреха по мярка скроена,

    е саван за безсмъртна душа.

    Пред олтара на дните принесени,

    падат в жертва невинни мечти.

    Червените струйки хукват размесени,

    а Животът възкръсва в лъжи...

    Бърза кесарят – иска си своето,

    рухва твоят задраскан мираж.

    Срутват се всички човешки устои,

    времето срича библейски пасаж.

    Вплетени здраво във трънен венец

    са твоите минали дни.

    Любовта е вълшебният жертвен агнец,

    който скитника в Теб ще спаси...

    Кирил Палачоров, Бургас