JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
22 сент. 2017 г., 11:43  

Чешмата със жива вода 

  Поэзия » Другая
717 6 24

Потули се в храсти чешмата със жива вода
и тънката струя днес тръни и вейки полива.
Самотна и горда, на хората пътя запря -
бездруго отдавна от нея човек не отпива.

 

Издраскаха мрамора с думите "Аз те обичам",
а после нозете нечисти във нея си миха.
Водата сакрална във кал и помия се стичаше,
чучурчето плачеше с музика тъжна и тиха.

 

Потули се в храсти чешмата, не ще я откриете...
Пред нея е пропаст, зад нея мъгли са надвиснали 
и само за птичия поглед е оазис в пустинята.
Но пътя на земните твари скала е затиснала.

 

А тъй би потекла, че бистри реки да разлее
и тучни ливади без мяра от нея да пият...
Но тъжно, самотно, чучурчето плаче и пее.
Притихва чешмата... Дано някой ден я открият...

© Миглена Миткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??