Често мълчанието казва повече

                                        от говоренето

Мълча, а моите очи говорят.

Мълча, но сърцето ми тупти и спори.

Мълча, но сякаш всичко в мен говори.

С мълчанието двама с теб се борим

и се опитваме да поговорим.

Сълзи по лицето ми се стичат

и устните ми шепнат слова.

И зная хората не вярват просто в думи...

Не устата! Моля те, сърцето чуй ми !

Че пред сърцето лудо, биещо –

думите са просто нищо.

И научих нещо, едно едничко –

понякога мълчанието е повече от всичко!