Често мълчанието казва повече
от говоренето
Мълча, а моите очи говорят.
Мълча, но сърцето ми тупти и спори.
Мълча, но сякаш всичко в мен говори.
С мълчанието двама с теб се борим
и се опитваме да поговорим.
Сълзи по лицето ми се стичат
и устните ми шепнат слова.
И зная хората не вярват просто в думи...
Не устата! Моля те, сърцето чуй ми !
Че пред сърцето лудо, биещо –
думите са просто нищо.
И научих нещо, едно едничко –
понякога мълчанието е повече от всичко!
© Мария Костадинова Всички права запазени