В мрачни мисли бях потънал преди време аз,
мисли за отвъдното, да го посетя в злокобен час.
Не виждах смисъл да живея, нито да се боря,
омръзна ми – с живота повече не исках аз да споря.
И в един миг случи се нещо изумително със мен:
в стаята изникна дяволът. Бях слисан. Адски ужасен!
Започна той с глас кротък, тих, делово да ми говори.
Поуспокоих се малко, дори добряк взе че ми се стори...
Предложи ми оферта – да ме направи влиятелен човек,
а житейският ми път да стане приказен, безгрижен, лек.
В отплата скромна, душата ми поиска начаса да вземе,
каза, че по-добре ще съм – „от нищо няма да ми дреме”. ...