ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна,
моят дом – недалече оттук, в тази пролетна вечер те чака –
ще вечеряме сиренце с лук, подир туй ще ти стелна във мрака,
ще ти сипя и чашка мерло – и съм сигурен! – ще ти хареса,
битието – прогнило от зло, е понявга тържествена меса! –
просто вярвай – и дишай, братле! – кукувицата пак ни закука.
В този свят с теб не бяхме крале, но изринахме с обич боклука.