Човекът край казана за боклук

14.04.2024 г., 10:12 ч.

Поезия

218 2 3

ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК

Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,

да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,

да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –

за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна,

моят дом – недалече оттук, в тази пролетна вечер те чака –

ще вечеряме сиренце с лук, подир туй ще ти стелна във мрака,

ще ти сипя и чашка мерло – и съм сигурен! – ще ти хареса,

битието – прогнило от зло, е понявга тържествена меса! –

просто вярвай – и дишай, братле! – кукувицата пак ни закука.

В този свят с теб не бяхме крале, но изринахме с обич боклука.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.