Да нагазим в жълтия зной
току през средата на лятото.
Няма път, ала дай ми ръка, не се бой,
чудото вече е станало.
Чудото някъде скрито мълчи,
но пшениците парят и ръсят позлата.
От зори синьо- пясъчна суша горчи
и се вие под жътвена болка земята.
По стърнищата боси да стъпим със вик,
да заровим в праха и вината и разума.
Още малко остана, в последния миг
да се гмурнем направо в сърцето на залеза. ...