18.07.2006 г., 21:03 ч.

Чудо 

  Поезия
782 0 9
Да нагазим в жълтия зной
току през средата на лятото.
Няма път, ала дай ми ръка, не се бой,
чудото вече е станало.
Чудото някъде скрито мълчи,
но пшениците парят и ръсят позлата.
От зори синьо- пясъчна суша горчи
и се вие под жътвена болка земята.
По стърнищата боси да стъпим със вик,
да заровим в праха и вината и разума.
Още малко остана, в последния миг
да се гмурнем направо в сърцето на залеза. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Предложения
: ??:??