14 февр. 2014 г., 21:04

Чудовище 

  Поэзия
633 0 0
В свят от предателства, измами и лъжи,
във който пък и аз не съм невинен,
знам, миналото като лешояд кръжи
и държи ни в пашкула си копринен.
Някои падат жертви на плешивите птици,
няма как да продължат с усмивка напред.
Хората рядко остават невинни душици.
Умират отвътре и сеят болка навред.
"Все едно се намираш във свят без последици,
говориш, оставяйки разруха и празни черупки,
и нехайно, сякаш на Земята последен си,
убиваш невинните и пориш в душите им дупки."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Койчев Все права защищены

Предложения
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...

Ещё произведения »