14 февр. 2014 г., 21:04

Чудовище 

  Поэзия
632 0 0
В свят от предателства, измами и лъжи,
във който пък и аз не съм невинен,
знам, миналото като лешояд кръжи
и държи ни в пашкула си копринен.
Някои падат жертви на плешивите птици,
няма как да продължат с усмивка напред.
Хората рядко остават невинни душици.
Умират отвътре и сеят болка навред.
"Все едно се намираш във свят без последици,
говориш, оставяйки разруха и празни черупки,
и нехайно, сякаш на Земята последен си,
убиваш невинните и пориш в душите им дупки."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Койчев Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »