Въртиш колелета в буксуващо щастие.
Чужда планета с всеобщо нещастие.
Въртиш идеали през високи препятствия.
Чужд си на себе си в свойто нещастие.
Несподелени мечти се търкалят по пода.
Чуждите трудности са храна и пред Бога.
Да живееш от нечие кратко препъване
ден подир ден и да смучеш, псувайки.
Предали себе си в своите действия.
Без разсъдък, без мисъл от свойте последствия.
Клатещи се тела в безгранично пространство,
лишени от съвест в незаклетото братство.
И стоят чужди на себе си сред планина от души.
Срутени кули сред малко искри.
Лумващ пламък сред ято безгласни.
Тътен страшен в глухота и сред пясък.
© Криста Все права защищены