Въртиш колелета в буксуващо щастие.

Чужда планета с всеобщо нещастие.

Въртиш идеали през високи препятствия.

Чужд си на себе си в свойто нещастие.

Несподелени мечти се търкалят по пода.

Чуждите трудности са храна и пред Бога.

Да живееш от нечие кратко препъване

ден подир ден и да смучеш, псувайки.

Предали себе си в своите действия.

Без разсъдък, без мисъл от свойте последствия.

Клатещи се тела в безгранично пространство,

лишени от съвест в незаклетото братство.

И стоят чужди на себе си сред планина от души.

Срутени кули сред малко искри.

Лумващ пламък сред ято безгласни.

Тътен страшен в глухота и сред пясък.