Цветче от теб
Другарче вярно си. Кажи-речи от памтивека.
Не хлопна двери и пред мислите неживи.
Оцеля тогава. Знам, не беше леко
да зъзнеш в ден, проточил се години.
Пътят е понякога жестока права;
отзад се сриват всичките мостόве,
а ти пълзиш към крайна цел – забрава;
глух за знаци, за кръстовища, завои.
Ответът на въпросите... под къс гранит.
В прегръдка на обсебило те отчаяние,
зачена болката, износи я, роди.
Бе дълго раждане. Без плач. В мълчание.
Отми от себе си, с родилните води,
плацента гняв, обида, щрихи злоба,
вменени с чувството за зар несправедлив.
Сполай, Душа, ала кажи ми как, за бога,
опустялата утроба съхрани
в тайно ъгълче – зрънце искрица жива.
Макар стерилна, ето, любовта кълни
цветя безименни, но тъй красиви!
И днес цветче, от твоите, дарих.
Разпознал, че в друг домува болка,
давам мъничко от теб, поне да разведри
мисли, устните... Да, само толкова.
© Людмил Нешев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Успех, приятелю!
-
Това "само толкова" е толкова много...
-
Таня, не е хубаво да ме караш да се напрягам в тая жега, дорде осмисля написаното от теб. Наистина ли видя всичко туй в стихото? Ама и въображение имаш, направо ум да му зайде на чиляк!
Но си права за онова "само толкова". То е величина, обратна на константното, чиято стойност почива върху обективни фактори, пречупени през призмата на субект.
------------
Митов, благодаря, че се отби тук и сподели всички тези хубави неща! Бъди здрав и успешен! -
Странно и в същото време - красиво, е как тази, изстрадала на пръв, а и не само, поглед, Душа, е успяла да съхрани семенце и да кълни цветя, при това достатъчни, за да раздава лирическият на всички онези, в които е припознал от своята болка, и да направи деня им с искрица по-светъл! "Премълчаната" изповед на една благородна и състрадателна Душа - това чух аз, и тук отново ще благодаря на Лина за темата, с която "оголи тайните"! А ти дано имаш представа колко е "само толкова".
-
Харесва ми твоята изповед! Съкровени споделени чувства на душата! Поздравления! Давам ти глас и ти желая успех!
-
Благодаря за споделеното, Миночка! Благодаря и за гласуването, макар че публикацията ми тук е повече заради кворума по темата на предизвикателството (която е чудесна), отколкото за състезателното начало.
Привет, Люба! Цветчетата, отгледани в душата, може да изглеждат мънички и семпли, но придобиват висока стойност, когато са дарени на човек, изпаднал в емоционална беда. Благодаря и на теб за отбелязването! -
Даваш само цветче или да разведри само мислите и устните...
-
Хареса ми стихът, написано е от душа и ме докосна! Пожелавам успех и давам глас!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря за пожеланието, Наде! Успехът, обаче, е като тамагочито - ако го храниш прекалено често, става претенциозен към реципиента си и дори залинява.