14.08.2022 г., 17:25 ч.

Цветче от теб 

  Поезия » Друга
737 4 9

Другарче вярно си. Кажи-речи от памтивека.

Не хлопна двери и пред мислите неживи.

Оцеля тогава. Знам, не беше леко

да зъзнеш в ден, проточил се години.

 

Пътят е понякога жестока права;

отзад се сриват всичките мостόве,

а ти пълзиш към крайна цел – забрава;

глух за знаци, за кръстовища, завои.

Ответът на въпросите... под къс гранит.

В прегръдка на обсебило те отчаяние,

зачена болката, износи я, роди.

Бе дълго раждане. Без плач. В мълчание.

 

Отми от себе си, с родилните води,

плацента гняв, обида, щрихи злоба,

вменени с чувството за зар несправедлив.

Сполай, Душа, ала кажи ми как, за бога,

опустялата утроба съхрани

в тайно ъгълче – зрънце искрица жива.

Макар стерилна, ето, любовта кълни

цветя безименни, но тъй красиви!

 

И днес цветче, от твоите, дарих.

Разпознал, че в друг домува болка,

давам мъничко от теб, поне да разведри

мисли, устните... Да, само толкова.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Това, което душата премълчава »

11 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Деа, много е, особено когато вярата е в недоимък, а болката - в излишък.

    Благодаря за пожеланието, Наде! Успехът, обаче, е като тамагочито - ако го храниш прекалено често, става претенциозен към реципиента си и дори залинява.
  • Успех, приятелю!
  • Това "само толкова" е толкова много...
  • Таня, не е хубаво да ме караш да се напрягам в тая жега, дорде осмисля написаното от теб. Наистина ли видя всичко туй в стихото? Ама и въображение имаш, направо ум да му зайде на чиляк! Но си права за онова "само толкова". То е величина, обратна на константното, чиято стойност почива върху обективни фактори, пречупени през призмата на субект.
    ------------
    Митов, благодаря, че се отби тук и сподели всички тези хубави неща! Бъди здрав и успешен!
  • Странно и в същото време - красиво, е как тази, изстрадала на пръв, а и не само, поглед, Душа, е успяла да съхрани семенце и да кълни цветя, при това достатъчни, за да раздава лирическият на всички онези, в които е припознал от своята болка, и да направи деня им с искрица по-светъл! "Премълчаната" изповед на една благородна и състрадателна Душа - това чух аз, и тук отново ще благодаря на Лина за темата, с която "оголи тайните"! А ти дано имаш представа колко е "само толкова".
  • Харесва ми твоята изповед! Съкровени споделени чувства на душата! Поздравления! Давам ти глас и ти желая успех!
  • Благодаря за споделеното, Миночка! Благодаря и за гласуването, макар че публикацията ми тук е повече заради кворума по темата на предизвикателството (която е чудесна), отколкото за състезателното начало.

    Привет, Люба! Цветчетата, отгледани в душата, може да изглеждат мънички и семпли, но придобиват висока стойност, когато са дарени на човек, изпаднал в емоционална беда. Благодаря и на теб за отбелязването!
  • Даваш само цветче или да разведри само мислите и устните...
  • Хареса ми стихът, написано е от душа и ме докосна! Пожелавам успех и давам глас!
Предложения
: ??:??