Дълго пазих топлината замразена
и цветето, притихнало във мен,
пазех го от суетата наслоена
от света, злобен и студен...
Той моето цвете крадеше
и късаше листата от коприна,
после снизходително шептеше
и замъците пясъчни срина...
Камък, залепен за небето
падна и цветето прекърши,
търкулна се надолу по полето
и пътя си, разбит привърши... ...