В погледи мъжки се къпеш,

сееш ти постоянно вопли,

които по-късно ще жънеш

страстно с очите си топли.

С тяло, родено за любов,

разгаряш пожари огромни

и всеки поглед е пламък нов,

който сърцето ще запомни.

Море си, което поглъща,

навътре безумно ме тласкаш,

вълните бурни ме прегръщат.

Жена си, обсебваш ме сякаш.

С вълшебна пръчка ме ваеш

по свой образ и подобие,

любов безкрайна ми раздаваш.

Света без тебе, защо ми е.

Цвете си в моята градина,

което не спира да цъфти

и вечна пролет несравнима

живее в моите мечти.

        Златко Станоев