В погледи мъжки се къпеш,
сееш ти постоянно вопли,
които по-късно ще жънеш
страстно с очите си топли.
С тяло, родено за любов,
разгаряш пожари огромни
и всеки поглед е пламък нов,
който сърцето ще запомни.
Море си, което поглъща,
навътре безумно ме тласкаш,
вълните бурни ме прегръщат.
Жена си, обсебваш ме сякаш.
С вълшебна пръчка ме ваеш
по свой образ и подобие,
любов безкрайна ми раздаваш.
Света без тебе, защо ми е.
Цвете си в моята градина,
което не спира да цъфти
и вечна пролет несравнима
живее в моите мечти.
Златко Станоев
© Златко Станоев Todos los derechos reservados