Цветята на любовта
Не звъни телефонът, а само мълчи,
сякаш ме гледа надменно и ми се смее.
А мене така ме боли... Така ме боли,
че даже не ми се и живее...
Във вазата красива увяхват цветята,
които преди ден с усмивка ми подари.
Плаче наранена до смърт душата
и сърцето ми е разбито и отново боли...
Увяхват цветята на любовта наша!
Увяхват без слънчеви лъчи и вода...
А сърцето ми разбито е като кристална чаша. ...