30 mar 2007, 19:17

Цветята на любовта 

  Poesía
718 0 3
  Цветята на любовта 
 Не звъни телефонът, а само мълчи, 
сякаш  ме гледа надменно и ми се смее.
А мене така ме боли... Така ме боли,
че даже не ми се и живее... 
Във  вазата красива увяхват цветята,
които преди ден с усмивка ми подари. 
Плаче наранена до смърт душата
и сърцето ми е разбито и отново боли
... 
Увяхват цветята на любовта  наша!
Увяхват без слънчеви лъчи и вода...
А сърцето ми разбито е като кристална чаша.
Опитах се... но ме можах да го събера... 
Цветята увяхват и с  тях в мен умира
вярата и надеждата, че пак ще си с мен.
Върви си далече... Вече никой не те спира,
но не отричам, че ще ми  липсваш в моя ден... 
  
 

© something else Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??