Не гледай света през розови стъкла,
цветът им лъже, тишината крещи.
Зад тях е сиво, студено небе,
а вятърът носи парчета съдби.
Улиците блестят с изкуствена светлина,
но стъпките в тях са тежки и крехки.
Под фасадата бляскава няма сърца,
има само мечти, които са леки.
Не всеки усмихнат е истински жив,
не всяка прегръдка топли душата.
Под шареното се крие страхлив
свят, потънал в самота и отплата. ...