Не гледай света през розови стъкла,
цветът им лъже, тишината крещи.
Зад тях е сиво, студено небе,
а вятърът носи парчета съдби.

Улиците блестят с изкуствена светлина,
но стъпките в тях са тежки и крехки.
Под фасадата бляскава няма сърца,
има само мечти, които са леки.

Не всеки усмихнат е истински жив,
не всяка прегръдка топли душата.
Под шареното се крие страхлив
свят, потънал в самота и отплата.

Животът не чака, не пита, не спира,
а розовият цвят лесно се измива.
Свалиш ли очилата, ще видиш — умира
една истина, която не прощава.

Не се лъжи, не рисувай с боя
това, което боли, което липсва.
Виж света такъв, какъвто е — сега.
Едва тогава ще разбереш как живее истината.