Цял един живот

Съчиних си приказка, в която ти игра

онази роля, която аз ти отредих -

плачеше и се смееше по заповед, нали?

Сега защо се сърдиш, ми кажи?

Финала май не ти хареса и боли,

финала май на никой не хареса -

всички от него ги боли! Сълзи...

последните роли, последните думи,

всички те са сълзи, горчиви сълзи.

Последни молби, последни лъжи

и финалните думи - извикани...

Приказка в пиеса на живота ни жесток,

как съчиних това безумие -

драма от вековете на трагизма,

сякаш оживяла в наши дни.

Приказка, която с началото си свършва

или от финала й започва всичко.

В един мистичен свят живеем,

сякаш за последно - борим се и падаме,

от удара на своето безсилие надвити.

Борим се за нещо нереално, неосъществимо,

печели пак реалността във битка със съня...

Сърца на заем, мечти на заем и живот дори,

откраднати от времето съдби и сълзи.

Думи не изречени и не желани, парещи...

Приказка за миг - събрал във себе си

и мъдрост, болка и мечти от векове, и още,

приказка за всичко, що не е било

и дето няма никога да бъде в тоз живот...

Други, дето като нас не ще го изживеят -

тъй истински, дълбоко и жестоко,

сякаш не приказка, от мене съчинена,

а миг, във себе си събрал - цял един живот...